Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
2. Приготвяне на сватбените хлябове

Българската сватбена традиция

2. Приготвяне на сватбените хлябове

„Никой не е по-голям от хляба“ – казват старите хора. Хлябът за българина е „насъщен“, без хляб не се сяда на трапезата, но пàрата на топлия хляб се оприличава и на „душата“, в него има дух. Затова и в сватбата хлябовете заемат много важно място. Съществува вярване, че на когото не е замесен обреден хляб за сватба, не може да умре спокойно, а дълго ще се мъчи.
 
Началото на същинската българска сватба се поставя именно с приготвяне на сватбените хлябове в домовете на момата и на момъка. Тяхното ритуално замесване се нарича от народа „засевки“, „замески“, „квас“ и др. В някои региони преди замесването се прави ритуалното смилане на зърната – „грухане на жито“, „чукане, мелене на булгур“, „мелене на трахана“, „грованки“.
 
Приготвянето на хляба е метафора на половия акт и има оплодителен смисъл, а самото му месене се прави в четвъртък или петък, по-рядко в събота в навечерието на сватбата, която в миналото се в правела най-вече в неделен ден. За Югозападна България е типично каненето („калесването“) за „засевки“, което в някои селища се съчетава и с покана за сватбата. В този регион е познато още едно специфично действие – цялото село носи жито в дома на годеника.
 
Брашното се пресява през 3, 7 или 9 сита (едно под друго), които в народните песни са наричани „копринени сита“. Особено важна е водата, с която замесват сватбените хлябове. Тя трябва да е прясна и „неначената“ – налята и донесена в пълно мълчание от празнично облечени девойки. В Северозападна България дори съществува отделен ритуал по донасянето на водата – „ладуване“.
 
При замесването на хлябовете, което най-често се прави от неомъжени девойки, присъстват и мъже – напр. деверът (брат на младоженеца) или знаменосецът. В някои региони деверът дори участва в самото замесване и го прави със свирка, кавал, тръстика, зелена клонка и др.
 
Веднага след изпичането на хлябовете един от тях обредно се разчупва още докато е горещ – нарича се „ломене“ на питата или на меденика, а останалите се пазят до деня на сватбата. Чупенето се прави в средата на хоро и от хляба се раздава на присъстващите девойки, жени и деца от различен пол (за да имат „шарени“ деца младите). Нерядко „меденикът“ се чупи над главата на жениха (когато засевките са в неговия дом), а деверът излива вода върху него – „за богатство на дома“ или „за изобилие на младите“. Всеки се стреми да вземе парче от меденика – за здраве, но и за скорошен брак за момите.
 
Особено значение има украсата на обредните хлябове и това е видно и в назоваването – хлябовете се „шарят“ и „пъстрят“, прави се „редене колачи“, „месене и шарене свакя“, „месене гълъбник и правене гълъби“, „месене и правене гургурушки“ и др. Специално внимание се отделя на хляба, в който се втъква кумовото дръвце, и на украсата му.

„Засевките“ и приготвянето на сватбените хлябове завършват с хоро и трапеза.