Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Танци

Обредни ПРЕДМЕТИ и МУЗИКА

МУЗИКА И ТАНЦИ

Танци

Българите са темпераментни хора и това поражда буйните ритми и вихрените движения в българските танци. В сватбата е много важно да се играе хоро – дали обредно или обикновено хоро за веселие, но хоро трябва да има.
 
На „засевките“ – при замесването на хлябовете, за да се получи добре сватбения хляб, момите са играели обредно хоро първо около нощвите (където ще се меси хлябът), после докато месят, докато пекат „меденика“, около вече опечения „меденик“. А когато свърши ритуалната част, са играли и обикновени хорà до полунощ.
 
Сватбеното шествие е вървяло по улиците – отива за кума, за невестата, до църквата и до момковия дом, но през цялото време и „по път“ се е играло. Най-добрите „хороиграчи“ са избрани млади момичета от моминия род („мòмини“), както и момчета от момкова страна. Тя са вървели и играели поединично и най-често ръченица – народът я нарича „игра по саме“. Ръченица е трябвало да изиграе и свекървата около невестата преди да я въведе в дома си, за да я „очисти“ – идва от друга къща, вървяла е по пътя под чужди погледи и пр.
 
След сватбената трапеза гостите са се хващали на смесено несключено (не в кръг) хоро – „смесено“ значи хоро от мъже и жени, затова и названията му са „пъстро хоро“, „шарено хоро“, „плетено хоро“. Пръв заиграва и повежда хорото кумът, след него се изреждат да водят хорото и всички останали. Който води хорото, той плаща на музикантите, а играта продължава до късно през нощта. В миналото на сватба са се играли само местните хорà, защото друго не се е знаело – хората са живели и умирали в собственото си село, пътували са предимно мъжете и далеч не всички. Днес ние познаваме хорàта от различни региони, знаем различни варианти и затова танците след трапезата са разнообразни – по-бавни и тежки, или по-бързи и динамични.