Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Хлябове

Обредни ПРЕДМЕТИ и МУЗИКА

ПРЕДМЕТИ И ВЕЩИ

Хлябове

В миналото хлябът се е месил всекидневно от жените, за да изхранват домочадието си, което в голяма част от случаите е било по-голямо от сегашните ни представи за семейство. По онова време в една пълна къща са живеели, както по-възрастните родители, така и техните синове със своите семейства.

Хлябовете за сватба изглеждат по-различно от всекидневните, защото са обредни и се правят само за този празник. Дори се вярва, че не е на хубаво, ако сватбени хлябове се приготвят не по повод на сватба.  Народът ги нарича още „пита“, „погача“, „турта“. Ако по средата на кръглия хляб има дупка, то това е „колак“ или „кравай“. Когато хлебчето е с човешка форма, се нарича „кукла“. Най-често обаче хлябовете са кръгли.

Сватбените хлябове имат интересни и малко познати за съвременния човек названия и форми. В Северозападна България например се прави „шугава турта“, т.е. луда погача. В нея се слага сребърна паричка подобно на питката на Бъдни вечер. На когото и да се падне паричката, той задължително трябва да я даде на невестата – за късмет. Хлябът „плетеница“ от Западна България пък е богато украсен с фигурки от тесто и върху него гостите хвърлят пари, които се събират за невестата.

Сватбените хлябове са имали понякога и „пол“ – те са мъжки и женски, като например отделните хлябове за кума и кумата. По същия начин са се раздавали и хлебчета – на момичетата „колачета“ (с дупка), а на момчетата – „питки“ (кръгли) или „кукли“ (като човечета).

Според самия начин на замесване сватбените хлябове са два вида – с квас (мая) или безквасни, народът ги нарича „пресни“. Вярва се, че хлябът с квас имитира плодородието, защото от маята той се подува, нараства и това предвещава увеличаване на богатството на семейството и множене на челядта. „Пресният“ безквасен хляб обикновено е сладък – нарича се „блага пита“, „медена пита“, „меденик/меденица“. Това е пожелание младите да са си „благи“, „сладки“ един на друг, т.е. да се разбират и да живеят в сговор.