Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon

Българската сватбена традиция

Традиционната сватба в миналото се е състояла от множество обредни моменти. Тя започва с харесването и закачките между младите или пък с избора на родителите за кого да оженят или омъжат детето си, следват малкият и големият годеж, а до вдигането на сватбата минават няколко месеца, понякога дори година или повече. В това време семействата на момата и момъка усилено се приготвят.
Особено важни са същинските сватбени обичаи, които днес, в съвременността, можем да възродим. Тяхното описание ви предлагаме ние от „Вричане“, за да научите как е протичала българската традиционна сватба. А истинското „вричане“ – да се вречеш на някого, да му се отдадеш и посветиш до края на живота си, става тъкмо в сватбения ден.
След първата брачна нощ, на която много се е държало в миналото, идват следсватбените обичаи – ходенето на вода, отбулването на невестата и „повратките“ – следсватбените гостувания на младото семейство у момините родители.

1. Кога се правят сватби?

Наред с делниците и празниците, работата на нивата е предопределяла и кога да се вдигат сватби. Най-подходящото време е било през есента и зимата, тъй като през пролетта и лятото хората са заети със земеделска работа.
виж повече...

2. Приготвяне на сватбените хлябове

Началото на същинската българска сватба се поставя с приготвяне на сватбените хлябове в домовете на момата и на момъка. Тяхното ритуално замесване се нарича от народа „засевки“, „замески“, „квас“ и др.
виж повече...

3. Правене на сватбеното знаме

Един от най-ярките символи на българската традиционна сватба е сватбеното знаме. Слага се на високо място, за да се вижда отдалеч – на къщата, на стряха, на дърво или покрив. Трябва да е наклонено в посока към изгрева...
виж повече...

4. Правене на кумовото дръвце

Кумовото дръвце се нарича така, защото е свързано с един от главните участници в сватбата – кума. То е специално приготвено за него от момините дружки, които са го направили и украсили още в деня преди сватбата.
виж повече...

5. Виене на венците

Народът ни нарича сватбения венец още „веньок“, „перяница“, „сговорнишки венец“, „момков венец“ и др. Приготвянето на венците започва с брането на зеленина и цветя от нечетен брой къщи (в някои региони 9), които ритуално се обикалят
виж повече...

6. Канене на сватба

Каненето е ритуално и най-често е в деня преди вземането на невестата. Хората, които канят, наричани още „калесници“, „калезмари“, „канячи“, „кликачи“, „зовалки“ и др., са от важните участници в сватбата: деверът, зълвата, младоженецът, ергени или моми от момкова или момина страна.
виж повече...

7. Момкова и момина вечер

„Вечерници“ или прощални вечери се наричат събиранията в домовете на момата и момъка с техни близки и приятели вечерта преди сватбения ден. Днес младите хора си организират ергенско и моминско парти, но в миналото тези вечери са имали колкото забавен, толкова и обреден характер.
виж повече...

8. Плетене на момата

На момината вечер или рано сутринта на самия сватбен ден (понякога и преди изгрев слънце) се прави ритуалното плетене на косата на момичето. Това е особено вълнуващ момент за момата, защото е част от „преобразяването“ й в булка за най-важния ден в живота й.
виж повече...

9. Бръснене на младоженеца

Едновременно с плетенето на невестата в ранната утрин на сватбения ден в дома на младоженеца се прави ритуалното му „бръснене“ или „бричене“.  Тъй като в миналото хората са се женили много млади, възможно е било за него това да е първото бръснене в живота.
виж повече...

10. Сватовете отиват за кума и невестата

Преди да тръгне сватбеното шествието, най-напред младоженецът се сбогува с родителите си – покланя се, целува им ръка и иска прошка. Потеглянето на шествието към кумовете се известява с гърмежи от пушка.
виж повече...

11. Посрещане на сватовете у момата

Сватовете приближават дома на момата, но достъпът изобщо не е лесен. Нейният род е приготвил множество препятствия за момковите роднини. Ако момата е от друго село, препятствията започват още при влизането в селото.
виж повече...

12. Приготвяне и прибулване на невестата

Момата сяда до огнището, обърната към изгрева на слънцето, прекръства се и тогава покриват главата и лицето й с червено було. То се нарича „превез“, „прекрив/прекривка“, „дувак“, „чумбер“ и др. и в миналото е било плътна червена тъкан.
виж повече...

13. Откупуване на кумовото дръвце и петела

„Кумовото дръвце“ е специално приготвена за кума питка с украса, която той трябва да „откупи“ от момините дружки, които са го направили. Те обикновено хвалят „бахчата“ (дръвцето) и искат висока цена за нея.
виж повече...

14. Чеизът на невестата

Приготвените от момата тъкани, дрехи, покривки, постелки и пр., които ще занесе в носия си дом, се наричат "чеиз", „руба“, спас“, „товар“, „прикя“, „придан“ и др. "Чеизът" се изнася, за да го видят всички сватбари – така се разбира колко работна и усърдна е момата.
виж повече...

15. Прощаване и извеждане на невестата

След като невестата е „прибулена“ с червеното було, деверът я извежда на двора и я води на трапезата при сватовете. По пътя тя се кланя по три пъти на всеки праг на къщата, сякаш се „сбогува“ с дома си. Този момент е „опасен“ за нея...
виж повече...

16. Венчавка в църквата

В миналото почти навсякъде църковната венчавка е била неразделна част от традиционната сватба. Обикновено до църквата деверът води невестата, но в предверието младоженецът застава от дясната й страна...
виж повече...

17. Посрещане на младите в момковия дом

Когато шествието наближи момковия дом, момите винаги запяват песен, с която приканват момковата майка да излезе, „за да види какво й водят – „на лице бяло, червено, на снага тънко, високо“.
виж повече...

18. Сватбената трапеза

След като посрещнат младите в момковия дом идва ред на сватбената трапеза. В миналото тя се е слагала в двора или вътре в момковия дом и е била на земята. Начело на трапезата се слага кумовото дръвце.
виж повече...