Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Тайнството на зимните празници Водици и Ивановден

Тайнството на зимните празници Водици и Ивановден


Гледайте участието в BiT на една от създателките на "ВРИЧАНЕ - Българската традиционна сватба" - доц. д-р Веселка Тончева, която разказва повече за тайнствата на зимните празници.
 
 
 
Прочетете какво още разказва доц. д-р Веселка Тончева по темата за агенция "Фокус"
 
Въпрос на агенция Фокус:
Г-жо Тончева, на 7 януари отбелязваме един от най-обичаните български празници – Ивановден, празнуван от нас в чест на Йоан Кръстител. Каква е историята на Йоан Кръстител според народното вярване?
 
доц. Веселка Тончева:
Ивановден е важна част от фолклорния календар на българите. Чества се заедно с Йордановден (Богоявление, Водици), с който са в два съседни дни. Всъщност в религиозен план 7 януари е денят на Събор на Свети пророк Йоан Кръстител (Йоан Предтеча) – след Кръщение Господне (Богоявление), но на 24 юни празнуваме рождението на Св. Йоан Кръстител – Еньовден, на 29 август – отсичането главата на Св. Йоан Кръстител, а на 23 септември – зачатието на светеца. Според църковния календар съществуват и второстепенни празници, свързани с този светец (първо, второ и трето намиране на „честната му глава“), както и всеки вторник през годината е посветен също на неговата памет. Той е сред най-почитаните светци, тъй като най-усилено проповядва идването на Божия син сред хората. Във фолклорните представи Св. Иван кръщава новородения бог в река Йордан, наричана във фолклорните текстове „Йордан вода“.



Ето откъси от две обредни песни, чийто текст говори за това:
Поканиха свети Ивана
да ми кръсти млада Бога.
Свети Иван отромоне:
– Та що мога да си кръстя,
да си кръстя млада Бога?
Аз съм слама, той е огън!
Млада Бога отромоне:
– Прийди, прийди, свети Иван,
а оставиш Божи закон!
Свети Иван се зарадва,
па запретна бели ръки
и засука свилно скуте,
свилно скуте за пояса,
и изсука до три свещи:
Свещи зима в лява ръка,
а в десница млада Бога.
Млада Бога от хубости,
свети Иван от парости:
Ръки му се посребриха,
скути му се позлатиха,
брада му се маламоса.
(откъс от коледарска песен, изпълнявана на свещеника, Хасково)
 
Шетнала се божа майка,
низ Йордана, воз Йордана,
насреща и свети Йован,
свети Йован кръстителя.
– Таком бога свет Йоване,
ти си кръстил гора, вода,
гора, вода, небо, земня,
да ми кръстиш млада бога
млада бога и божица.
Па си кръсти млада бога,
па го кръсти във Йордана.
(откъс от коледарска песен от с. Шипочан, Самоковско)
 
Йордановден и Ивановден поставят края на „Мръсните дни”, които започват от Коледа и свършват на Богоявление, когато се освещава водата с хвърлянето на кръста. На Ивановден приключват всички възможни маскарадни игри, които се провеждат около Нова година, когато се „гони злото”. В обреден план, тази ритуалност е подчинена на поведение, свързано с прехода между старата и новата година и с факта, че това време е много опасно.
Йоан Кръстител се счита за покровител на побратимството и кумството – наричан е още Кум Иван, затова и на този ден се гостува при кумовете като се носи обреден хляб „кравай“, вино и месо.
 
Въпрос на агенция Фокус:
Кои са специфичните обичаи, които се спазват на този ден?
 
доц. Веселка Тончева:
Специфичните обичаи на Ивановден са свързани с водата, вече кръстена и осветена на Богоявление. Нещо, което се прави на цялата територия на България, е къпането на онези младоженци, които в рамките на една година – от миналия Ивановден до сегашния, са вдигнали сватба. Водят ги ритуално на река и ги къпят. Баби, които съм разпитвала, са ми казвали, че няма опасност жените да настинат, защото водата в този момент е каляваща и всичко това се прави за здраве с магичното пожелание да сме здрави, силни и енергични през следващата година. Моми също са се къпали, защото се е вярвало, че ако се изкъпят на този ден, до следващия Ивановден ще се омъжат. А това e целта на всяка мома.
 
 
Водачът на коледарите също е в своеобразната роля на „жених“, тъй като в дружината в някои случаи е имало персонаж „булка“, затова той също ритуално е воден и къпан на селската чешма или кладенец. Завеждат го, возен на колесарка, къпят го, след което той прави трапеза за коледарите у дома си, където те му изпяват за последен път песен от коледарския репертоар. След това могат да се пеят коледарски песни чак на следващото коледуване през идната година.
 
 
Също така, на Ивановден момци ходят по селото, за да къпят всички именици. Това е къпане „с наддаване“, защото „къпачите“ къпят някой Иван или Йордан срещу пари или дамаджана вино – някой го поръчва за съответния именик. Той пък се опитва да се откупи също с наддаване. Обикновено всичко завършва все пак с къпане за здраве и с трапеза.
 
Въпрос на агенция Фокус:
Какво символизира къпането навън на младоженци и булки в този ден и спазва ли се този ритуал и днес?
 
доц. Веселка Тончева:
Ние сме модерни хора на ХХ век и спазването на този ритуал е вече трудно. Традициите се трансформират и много от ритуалите вече са изгубили своето магическо значение. Споменах вече, че символичното значение на топването във водата е с пожелание за здраве. В днешно време малко трудно се случват тези неща. Ако все пак някъде този ритуал се прави, то по-скоро това е някаква реконструкция. Много често на обредността се правят възстановки. И все пак, някои от традициите все още са жизнени или са ревитализирали, например хвърлянето на кръста на Йордановден. Както споменах, много често след такива къпания се е правела и трапеза, като обикновено имениците са приканвали хората и всичко е завършвало с веселие и сгряване с вино и ракия.

 
Въпрос на агенция Фокус:
Има ли предпочитани народни танци, които се изпълняват в този ден?
 
доц. Веселка Тончева:
Освен, че след като се е правело къпането на младоженци и именици, както и след като водачът на коледната чета се е водел на селската чешма, се е играло хоро на мегдана, съществуват и обредни хорà на Ивановден, свързани със самата обредност. В Североизточна България например когато водачът на коледарите се води на р. Дунав, за да бъде къпан, към реката се отправя шествие от конници, а след завръщането си в селото, те правят т. нар. „конско хоро“. В с. Реселец, Плевенско пък се прави „мокро хоро“ след като се направи „пренасянето през реката за здраве и берекет“.

 
Въпрос на агенция Фокус:
Различно ли се отбелязва Ивановден в различни части на България? Ако да – как?
 
доц. Веселка Тончева:
Както споменах, обредността от с. Реселец, Плевенско – тя е например регионално специфична и не се прави другаде в България. Причината за съществуването; е това, че всеки десети човек в селото е с името Иван или Иванка и празникът е много почитан. Фолклорното название на обичая е „Къпанки“, защото и тук се прави къпане на Ивановден, но по-интересното е пренасянето от двама мъже на хората – първо жени, а после мъже и деца, през местната река Ръчене. Това носи здраве и сила през цялата година и е против всякакви болести. На другия бряг чака трапеза, на която присъства иконата на Св. Йоан Кръстител, но и вино, ракия, пити, баници и който каквото е приготвил. Разбира се, вероятно могат да се посочат и още различни регионални варианти на празника, но повечето от тях са останали в миналото.


Въпрос на агенция Фокус:
Каква е традиционната трапеза за Ивановден?
 
доц. Веселка Тончева:
Предният ден, на Богоявление, според традицията е постен ден. Пости се в името на кръста, като вид почит и на трапезата се слагат постни ястия като пита, сaрми, пълнени чушки, боб, мед, орехи, вино. Ивановденската трапеза обаче не е ограничена, тя е блажна и на нея присъстват и кървавица, печена луканка и свински ребра със зеле, ивановски заек, но и варено жито, фасул, ошав и баница.
 
Интервюиращ за агенция "Фокус" - Димка Атанасова