Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Васильовден – ден за гадания с обичая „ладуване“, зелник с късмети и посрещане на сурвакари снимка: Асен Великов

Васильовден – ден за гадания с обичая „ладуване“, зелник с късмети и посрещане на сурвакари

1-ви януари - денят на Свети Василий Велики – един от тримата отци на вселенската църква, в народните названия е познат като Василица, Васильовден, а също така и Сурваки, Сурва, Суроздру. По традиция годеници и младоженци гостуват на кумовете си като им носят пита, варена кокошка и вино.

 
На Васильовденската трапеза трябва да присъства варена свинска глава или пача от краката и главата на прасето, заклано за Коледа. Затова и главата или част от нея се запазва до Васильовден. Меси се също прясна погача, в която се слага сребърна паричка – намирането й означава здраве и късмет.


Типично за всички краища на България е приготвянето на новогодишна баница с късмети, която в зависимост от плънката се нарича зелник, булгурник, тутманик. Зелникът съдържа нещо зелено – зеле, спанак или праз, и това определя името му. Късметите са с дрянови клончета и се наричат на Бога, на всеки член от семейството, на стоката, на лозето, на нивите.
По традиция баницата се завърта три пъти и всеки взема парчето, което се пада пред него. Оставят се парчета и за тези членове на семейството, които не присъстват на трапезата, които са на път или на гурбет, нарича се едно парче и за Света Богородица.


снимка: gotvach.bg
 
Васильовден е много подходящо време за гадания, например за времето – вярва се, че каквото е времето на 1 януари, такова ще е през цялата година. Подобно на Бъдни вечер, и на този ден се гадае за задомяване на момите. Първият залък от баницата момите трябва да сложат през нощта под възглавницата си и когото сънуват – с него ще се „вземат“. Всички хора от семейството хвърлят дрянови клонки в огъня и чиято клонка пукне и подскочи, той ще бъде здрав през годината. В огъня се хвърлят също и трохите от трапезата, като се нарича: „Да се ражда вино, жито, коприна”. А ако някой кихне по време на новогодишната вечеря – това се приема за добър знак.
Друга форма на гадание е обичаят „ладуване”, познат още като дайлада, топене на пръстените, напяване на пръстени и китки. Момите пускат в котле пръстените си, украсени с китка и с червен конец. Водата в котлето е „мълчана“ – донесена от извор или кладенец в пълно мълчание, в нея може да се сложи също жито, овес и ечемик. Това котле се оставя в нощта срещу Васильовден покрито с червена кърпа под трендафил, а на сутринта момите се събират да напяват пръстените.


Малко момиченце вади китките с пръстени една по една, а групата изпява наричането, което предопределя какъв ще е женихът на момата, чийто е пръстенът: например „Дълга трапеза, редки комати“ значи беден момък; „На стол седи с перо пише“ е учен момък; „Жълта ружа през плет гледа“ значи, че момата ще вземе комшия и др.


снимка: darik news

На Васильовден ходят и сурвакари. Рано сутрин, дори преди изгрев слънце, групи от малки момченца – сурвакари, василари, мяучкари обикалят по къщите всеки със своята сурвачка, суровакница, сурва, василичарка, направена от дрян и окичена с пуканки, червени и бели конце, сушени плодове и др.


снимка: Асен Великов

Сурвакането започва винаги от най-възрастния човек в къщата, сурвакат се и плодните дръвчета в двора, за да раждат, сурвакат се дори животните в обора. Домакините даряват децата със специално приготвени за тях кравайчета, с ошав и дребни монети. Накрая сурвачките се хвърлят по течението на реката, за да върви всичко през новата година „по вода”.