Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Бъдни вечер и Коледа – българските традиции, които не трябва да забравяме ПО КОЛЕДА, художник Васил Горанов

Бъдни вечер и Коледа – българските традиции, които не трябва да забравяме

24-ти декември - Бъдни вечер, Кадена вечер, Суха коледица, Вечерня, Крачун са само малка част от названията на Бъдни вечер по българското етническо землище – вечерта преди Коледа или Божич (25-ти декември). Рождество Христово като християнски празник наследява народните представи за раждането на младия Бог, за раждането на новата година и за прехода между старото и новото.


художник: Васил Горанов; картина: "По Коледа"
 
Народът казва: „Където и да ходиш, за Коледа – у дома да си!” Цялото семейство се събира на постната бъднивечерска трапеза с пълнени чушки или сарми с ориз, в някои региони пълнени с фасул, кисело зеле, варено жито и фасул, печена тиква, ошав, орехи е др. Трапезата се слага върху слама, която след това се връзва на плодни дръвчета, за да раждат.


 
снимка: bnr.bg
 
Три вида хляб се месят за Коледа от „чиста“ жена – питка с паричка, обредни хлябове с богата украса и колачета с дупка за нанизване. Украсената пита, наречена боговица, вечерник, коледник изобразява основния поминък на семейството: копач на нива с кръстци или купни снопи, двор или кошара с овце и овчар, двор с пчелин, кокошки, бъчва с вино, лозе и грозде и др.


содена питка с паричка
снимка: Inlife.bg


обреден коледен хляб
снимка: bnr.bg


колаче за коледарите
снимка: Eva Toneva Photography

Трапезата се прекадява с тамян, запален върху палешник (част от ралото, която разравя земятa). Прекадява се и цялата къща, и стопанските постройки, и добитъкът. Домакинът издига питката с паричката над главата и преди да я разчупи поканва Господ на вечерята: „Ела, Боже, да вечеряш с нас! Някъде дори карат децата да се поразмърдат, уж да му направят място. Дели се на четири – за Богородица, за Господ, за къщата, за добитъка. В Западна България домакинът поканва Бог на вечерята като изнася на двора наредената трапеза или само боговицата, издига я на високо и обърнат към небето изрича поканата. Най-старият човек в семейството разчупва хлябовете и раздава по ред.


снимка: Бон Апети

На когото се падне паричката, той ще има най-много здраве и късмет през годината. В някои краища след това я заравят в нивата за плодородие. Ако паричката е в частта за Богородица или за къщата, вярва се, че годината ще е много добра. По време на вечерята е добре да не се става от трапезата, за да седят и да мътят кокошките, но ако някой стане, то той трябва да ходи приведен – това е имитативна магия, за да натежат от плод дърветата и от зърно класовете.
Много важен в тази вечер е бъднивечерският огън – в огъня се слага дебело дърво, наречено бъдник, бъдняк, коладник, прикладник, което трябва да гори цяла нощ.


снимка: bulgariasega.com

Внасянето на бъдника у дома е с думите: „Славите ли млада Бога?” Отговорът е: „Славим, славим, добре си дошъл!” В Кюстендилско при този ритуал стопанинът нарича: „За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет – агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове!” Пепелта от бъдника се използва за гадаене: Ако цялото дърво изгори и стане на пепел – годината ще е плодородна. Пепелта се пръска и по нивите за плодородие.
Свързано с Бъдни вечер е полазването (типично за Игнажден и за други празници) – щастие или нещастие ще донесе първият влязъл човек в къщата. Друга форма на гадаене в тази нощ е с бръшлян – слагат се листа под възглавницата и ако на сутринта са свежи, значи хората от къщата ще бъдат здрави и весели през годината, ако са повехнали – ще има болести. Момите гадаят като слагат под възглавницата първият залък от обредния хляб и когото сънуват срещу Коледа, той е бъдещият им жених.
Вярва се, че ако Коледа се падне в ден вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Пътуващите по море трябва да са внимателни. Ще има мед и масло в изобилие.
Следобеда преди Бъдни вечер и в нощта срещу Коледа се прави коледуване от деца коледарчета и младежи коледари.


снимка: Форум 24

За ергените това е форма на посвещение – след участието в обреда те вече могат да се женят. Водачът на дружината най-често се нарича „станеник” и избирането му става най-късно на Никулден.


снимка: bnr.bg

Началото на коледуването, когато цялата дружина начело с водача тръгва, се възвестява със звън на църковната камбана, с гърмеж на пушка и със специална за случая песен.
Коледарската дружина обикаля всички къщи в селото в посока от изток на запад. Пеят се определени песни – по пътя, при влизане и излизане от дома, както и песни за всеки член от семейството – за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за малки деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка песен завършва с пожелания: „Вам си пеем, бога славим!”, „Колкото сме речом рекли, толкоз здраве на тази къща”, „Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща” и др. Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети селото.
Ритуален момент от посещението на коледарскака дружина е изричането на благословия и това се прави от специален неин член – „благословник” (обикновено това е водачът, но не е задължително).


Коледарите получават дар от стопанина – вит-превит кравай, а с песните и благословията те го „даряват“ с плодородие по ниви, стока, челяд. И за да се сбъдне този дар цялата дружина изрича: „Да бъде!”. Това е изричане, познато в различни варианти из цялата страна – например „Речете ,дружина, амин!”, коледарите отговарят групово „Амин!” и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. И пожеланото наистина ще се сбъдне.