Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Игнажден – денят, в който има значение кой пръв влиза в дома ви

Игнажден – денят, в който има значение кой пръв влиза в дома ви

20ти декември - денят на свети Игнатий Богоносец е познат като Игнажден или Игнатовден. Празникът се свързва с обичая на т. нар. полязване, полазник, сполезник, полязник, спохождняк. По първия влязъл човек се гадае каква ще е годината – ако е добър и работлив, и годината ще е добра и плодородна. По неговия пол също се разбира от кой пол ще има повече агнета или ярета през годината.


 
 
Полазникът извършва определени ритуални действия в дома. Още при влизането си той поздравява: „Да ви е честита младата година!“ След това отива право към огнището, сваля си шапката и бърка в огъня с шумка като нарича: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, и най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“ Всички от семейството отговарят: „Амин, дай Боже!“ После обикаля по къщата и сее с решето пшеница като слави: „Да се роди, дето рало ходи, дето ходи и не ходи!“ Домашните пак отговарят: „Амин, дай Боже!“ Следващото действие е да седне до огнището и там да седи, за да лежат квачките на яйцата, за да носят кокошките и да дойдат по-скоро годежари – момци за момите в къщата. На стола, на който седи полазникът, се слага чесън с предпазваща функция. Накрая стопаните го гощават и даряват с кърпа и риза.


Обредни хлябове за Игнажден
снимка: Моята родина България

На Игнажден се меси обредна пита, която вечерта срещу празника се разчупва и който отчупи най-голямо парче, в него ще е късметът. Вари се жито и царевица, месят се колачета, приготвят се ястия с праз или булгур, картофи и ошав присъстват също на масата. На този ден стопанката на дома раздава на всички членове на семейството по два ореха, които те ще счупят на Бъдни вечер и по това ще се гадае каква ще е годината за всеки.
 

Игнажденска трапеза
снимка: Регионален исторически музей Плевен
 
В Русенско вечерта срещу Игнажден се прави „пазене на квас“ (квас за замесване на хляб). Първо само от жени играят хоро около нощвите, след това две жени – една родена първа и друга, родена последна, замесват квас, но обърнати с гръб към нощвите. Като започнат да бъркат, бабите, под чието ръководство се случва всичко това, слагат в кваса стрити лековити и магични билки, въглени от изгоряла леска, явор и цер. Този квас се увива в кърпа, слага се в ъгъл и се пази цяла нощ. На Бъдни вечер квасът се носи в друга къща и се пази по същия начин. Така се пази 12 нощи от 19 декември до Васильовден, но обредното хоро се играе само три пъти – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васильовден. Част от кваса, изсушен на вятър, се пази като скъпоценност, с него може да се лекуват всякаква болест, той гони от къщата лошотии и пази от магии.


На Игнажден се правят гадания, свързани с времето – ако на празника вали сняг, годината ще е плодородна, слънчево ли е – ще има суша, облачно ли е – реколтата ще е добра. В Пиринския край колят прасетата и по сплината (далака) познават каква ще е зимата. Ако далакът отпред е по-широк, значи зимата ще дойде по-рано и с повече сняг. Вярва се, че на Игнажден нищо не трябва да се изнася от дома, за да не „излезе берекетът“, не се иска и не се дава назаем. Дори ако човек излиза от дома, трябва като се прибира да внесе нещо в къщата, за да е пълна годината.



снимка: Моята родина България

Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат Мъчници – това е времето, в което се е „замъчила Божа майка“ – „от Игната до Коледа“, така се пее в коледарските песни. В тези дни нераждалите жени не трябва да се занимават с домакинска работа, за да раждат по-лесно.