Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Снимка: Регионален исторически музей Бургас

"Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава" — празниците св. Варвара и св. Сава

На 4 и 5 декември народът ни почита Света Варвата и Свети Сава, тези дни предхождат празника на Свети Николай Мирликийски Чудотворец – Никулден, който е на 6 декември. Затова се вярва, че Варвара и Сава подготвят всичко за трапезата на Никулден, те дори се мислят като слуги или като сестри на Свети Никола. Съществуват редица изрази, свързани с тези три дни: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде“, „Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава“ или „Варвара вари, Сава стои, Никола обира празниците“ и др.

 
Света Варвара, наричана още Варварица, а денят й – Варваринден (4 декември), се свързва с представи и забрани за баба Шарка. Вечерта срещу празника се прави трапеза „за шарката“, като се смята, че бабата ще влезе през нощта през комина, ще си вземе от яденето и няма да остави белези по децата.
На самия ден сутринта деца запалват огън на кръстопът и варят в гърненца леща или боб, като хапват по три зърна от тях. Във всяка къща задължително се приготвя вариво, в което се поставят всякакви зърна – „до девет тюрлии“.
 
Месят се също питки и се намазват с мед за умилостивяване на бабата, чието име не се споменава – наричат я „сладка и медена“, баба Писанка и др. На прозореца се оставя парче от питката, бучица захар и чашка с ракийка и се казва: „Бабо Шарко, на ти благо, с благо да си идеш!“
 
Затова и на Света Варвара не се яде кисело и люто, за да не се разсърди и да не е кисела и люта баба Шарка. Забрана съществува също и за женска работа – особено с игли и куки, „за да не се дупчат лицата на децата“, да не остават белези от шарката.
Влашкото население във Видинско вярва, че ако мъж заколи кокошка на Вавора и Савора (така ги наричат), все едно че коли самата Баба Шарка. В Тракия „сестрата“ на Свети Никола Варвара се почита строго като покровителка на домашните птици и най-вече на кокошките. На този ден всяка стопанка носи на кокошките си варена царевица или жито. Оставя ги на земята и около тях описва с въже магически кръг. Това се прави, за да не се пръскат птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си другаде.

 
В Западна България обредността на Света Варвара е свързана с обикаляне на дружина от малки момичета или девойки („варварки“, „варварици“), които с песни пожелават на домочадието здраве и имотност, а стопаните ги даряват с брашно, боб, леща и ошав.
Предание от Елховско разказва, че едно време, когато светците ходели по земята, Света Варвара вървяла напред и носела градушката в ръкава си. След нея вървяла сестра й Сава, която все й повтаряла „Сбери си, сестро, ръкава!“ Така тя непрекъснато предупреждавала Варвара да запази хорските ниви от градушка и бедствие. Връзката между Варвара и Сава се изразяви и в израза, че Варвара „заварява“ болестите, а Сава ги „разсява“.

 
Света Сава (в народните представи жена) е свързана и с плодовитостта – в някои региони младите жени, които искат да имат дете, трябва да замесят хляб като пресяват брашното с обърнато сито, за да им се „обърне“ коремът и да забременеят. На някои места на Савинден се вари жито и се раздава на гробищата като за помен.