Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи.

Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи.

Свети Андрей, Андреевден (30 ноември)
За деня на свети Андрей в Пиринския край се вярва, че „слънцето мръднува на лято на едно просено зърно“, което означава, че денят започва да нараства с по няколко минути, които са сравнени от народа с едно просено зърно. Друг подобен израз обяснява увеличаването на деня с това, че слънцето започва да помръдва като „пиле в яйце“. Народните названия на Андреевден са Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън и др. Вярва се още, че свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи.
На самия празник е забранена къщната женска работа, но едновременно с това се знае, че е добре на Андреевден да се захване някакво ново начинание и то ще е успешно.


Кадър от конкурса „Дъщеря на планината“
 
Вечерта срещу деня на свети Андрей се приготвят варени зърна от царевица, пшеница, ръж, овес, фасул, леща, булгур и др., които се варят заедно. Символиката на набъбналите сварени зърна е свързана с представата за нарастване на деня и с това обредно вариво се цели осигуряване на плодородие през идващата година.


Източник: ЕМО ЕТЪР
 
Раздава се в дома и на съседите, в изяждането на варивото участват и младите невести и децата, за да „наедреят” – жените да забременеят, а децата да пораснат. Остатъкът се дава на кокошките, за да да снасят повече.
От сварените зърна се хвърлят и нагоре в комина на огнището с пожелание посевите да растат високи и да наедряват. В някои региони това действие е съпроводено с репликата: „На ти, мечко, варен папур (царевица), да не ядеш суров!“ Целта е да се предпазят царевичните ниви от мечите набези, което често се е случвало в планински села.

 
Денят на свети Андрей се почита и за предпазване от мечки, затова е познат и като Мечкинден. Една легенда разказва, че светецът бил самотен пустинник в Балкана близо до Троянския манастир. Веднъж монасите го набедили, че краде от техния мед. Светецът успял да хване мечката злосторница. Качил се на гърба й и така я отвел в манастира, за да се оневини.

 
Според друга легенда свети Андрей обработвал малка нива в планината. Веднъж мечка му изяла вола. Той хванал стръвницата и я опитомил, дори я впрегнал в ралото и заорал с нея нивата. Така светецът станал господар на мечките.

 
Мечката излиза от зимното си леговище на Благовещение (25 март) и първо се окъпва в реката. Вярва се, че след това водата се е „отвърнала” – температурата й вече е добра за къпане. Освен това е лековита, защото докосването на мечата козина носи здраве. По същата причина се извършва ритуално къпане на летния Андреевден (4 юли) в някои селища на Северна България. Вярва се, че в деня на своя повелител мечката непременно ще влезе във водата.
Рибарите по южното Черноморие почитат свети Андрей заедно със свети Никола като покровител на морските бури. А в Югозападна България свети Андрей се смята за баща на свети Никола.