Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Светецът на зимата — св. Димитър Чудотворец!

Светецът на зимата — св. Димитър Чудотворец!

Фокус: Г-жо Тончева, на 26 октомври отбелязваме празника свети Димитър Солунски. Защо той е важен за православните християни?
Доц. д-р Веселка Тончева: Според християнската доктрина свети Димитър е роден през ІІІ в. Той наследил баща си като градоначалник на гр. Солун и бил приет с голяма почит от жителите, тъй като бил добър християнин и им служел за пример. Неговият ученик Нестор (също провъзгласен за светец) победил в гладиаторска битка императорския любимец Лий, за което те двамата са хвърлени в тъмница и убити.
Според житието на св. Димитър тялото му заедно с окървавената плащеница било погребано близо до гладиаторската арена и бил построен малък храм. Там префектът на Илирия Леонтий намерил изцеление от болест и решил да построи голяма църква на светеца в знак на благодарност. При изравяне на мощите на Св. Димитър, за да ги преместят в новия храм, от мястото потекло целебно миро, затова и светецът е наричан и „мироточиви“.
Съществуват предания за солунските чудеса на св. Димитър, според които той се явявал в сънищата на местните хора и им давал съвет откъде да намерят пари за изграждането на големия храм, който е много познат и до днес съществува в Солун. Всичко това обаче е християнското знание за светеца, в народните представи неговият „образ“ е по-различен.
 
Източник: www.ikonite.bg

Фокус: Какви са народните представи и вярвания за Димитровден?
Доц. д-р Веселка Тончева: Предполагам, че читателите знаят, но аз още веднъж ще го спомена – в традиционните представи на българите годината се дели на две: „лято“ от Гергьовден до Димитровден и „зима“ от Димитровден до Гергьовден. В някои народни предания свети Димитър и свети Георги са братя, дори близнаци. Затова и Свети Димитър е господар на „мъртвия вълчи“ сезон на зимата, почти всички балкански народи го почитат и като „светец на зимата“. Някъде се вярва, че той е старец с дълга бяла брада, от която се изсипват първите снежинки. Във Варненско казват, че „Дядо Димитър е светец на снега – той го разхвърля по земята, когато се ядоса“.

 
На Димитровден, наричан и Митровден, се слага краят на овчарския сезон, празникът по народному се нарича и „разпус“, а също и „чобански празник“. На този ден става разплащането на стопаните с пастири и ратаи, черпят се в кръчмата и ако са доволни от наемниците, се уговорят за следващия сезон – от Гергьовден.

Фокус: Кои са най-интересните обичаи на този ден?
Доц. д-р Веселка Тончева: По времето и по поведението на добитъка на Димитровден се правят гадания за зимата. Гледа се каква е месечината срещу празника – ако е пълна, ако овцете спят скупчени и кучето се е свило на кълбо, ако при връщане от паша говедата реват или ако овцете при влизане в кошарата бутнат изправената до вратата тояга, зимата ще е дълга и тежка. Ако на Димитровден вали, това означава, че и на Гергьовден ще вали, а на Гергьовден всяка капка дъжд е „жълтица“, т.е. това предвещава плодородие.
Подобно на Игнажден, в някои региони на България се следи кой ще е първият човек, който влезе в дома на Димитровден, т. нар. „полазник“. Ако той е работлив и добър стопанин, ако е имотен човек, то и годината ще е здрава и много плодородна.

Източник: БГНЕС

Фокус: Съществува ли връзка между Димитровден и други есенни или зимни празници?
Доц. д-р Веселка Тончева: Според изследванията на моя колега от ИЕФЕМ – БАН проф. Рачко Попов на светогледно и обредно равнище свети Димитър се свързва в триада със света Петка (14 октомври) и Архангел Михаил (Архангеловден, 8 ноември). Народното вярване е, че каквото е времето на Петковден, такова ще е то и на другите два празника. Интересно е, че 12 дни делят Петковден и Димитровден, а също и Димитровден и Архангеловден. Тези два периода от по 12 дни могат да се разглеждат като „модел“ на годината с 12-те месеца. Затова и те са важни и са свързани с определени забрани – главната от тях се отнася до жените, които не трябва да сноват и да тъкат, не бива да шият и да кроят дрехи за мъже, особено ако те са овчари.
Проф. Рачко Попов споменава и за връзката на тези празници с култа към мъртвите – в съботните дни преди Петковден, Димитровден и Архангеловден жените ходят на гробища, носят цветя, палят свещи, раздават варено жито и специален обреден хляб (от тези три съботи най-позната е Архангеловата задушница).
И още една връзка на Димитровден, но този път с последващите го два дни. В някои краища на България те се наричат Миши празници – включват и свети Нестор (27 октомври), наричан Мишкин ден (в Южна България Мишин ден е празникът на Света Екатерина). В тези дни се замазват дупките в къщата и особено около огнището – така „мажат очите и устата на мишките“. На Мишкин ден жените не трябва да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“, както и не се използват остри предмети – куки, брадви, ножици, нож. Освен, че на този ден не трябва да се изговаря думата „мишка“ (за да не си помислят мишките, че ги канят у дома), някъде обредно се прави пита, нашарена с лапата на котка. Ритуалността на този ден е свързана и с правене на т. нар. Миша сватба. Две жени с еднакви имена хващат мъжка и женска мишка, накичват ги като младоженци, завързват ги една за друга и ги носят в кошница. Прави се шествие съвсем като на истинска сватба. Цялото село изпраща мишките да се „женят надалече“ – пускат ги в река или в гората. Вярва се, че всички мишки от селото ще тръгнат след тях и така хората ще се освободят от тази напаст.

 

Фокус: Какво специално се прави на Димитровден?
Доц. д-р Веселка Тончева: Освен всички вярвания, представи и обичаи, които посочих, на този ден българинът празнува. Това е един много почитан празник у нас, а и на Балканите. Свети Димитър е както семеен, така и храмов и селищен празник – на много места в България се правят оброци и сборове, приготвят се курбани, а на трапезата трябва да има и яхния от петел и пита с ябълки.


Източник: ww.cook-4fun.blogspot.com
 
Източник: Люба Алексиева, Информационна агенция „ФОКУС“