Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
В нощта срещу Еньовден жени-магьосници обират плодородието

В нощта срещу Еньовден жени-магьосници обират плодородието

Еньовден е един от важните и особено магични празници в традиционния календар на българина. На 24 юни народът ни почита рождението на Свети Йоан Кръстител – денят на лятното слънцестоене. Нарича се Еньовден, Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка и др.
Вярва се, че на Еньовден е най-дългият ден в годината, който след това постепенно намалява, а също и че слънцето е в най-голямата си сила си и след това започва бавно да умира, т.е. отива към зима. Затова се казва „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Ритуалите на този ден се извършват преди изгрев слънце и особено събирането на билките, които в този ден имат най-целебна сила. Жените – баячки, знахарки и младите моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Седемдесет и седемте лекуват точно толкова болести (колкота са те според една от фолклорните версии), само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче, никой не знае и може да се намери само като се откъсне билка със затворени очи и наслуки.


Източник: spisanie8.bg

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят Еньовски китки и венци, вързани с червен конец – колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Окачват се на различни места из дома и през годината се използват за лек.


Източник: bulgarianassociation.co.uk

От билките се прави също и голям Еньовски венец, пред който трябва да се проврат всички за здраве, и който след ритуала се използва за лечение през цялата година.


Източник: peshterainfo.com

Билките, цветята и растенията, събрани в нощта на Еньовден, имат не само целебна, но и магическа сила. От бял пелин се прави метла и с нея се мете къщата, за да се изгонят злите духове. Стрък от него се носи в пазвата срещу магии. Белият равнец, сплетен на венец, се слага при болен човек за един ден, после се хвърля в реката, за да отнесе болестта. Божурът, вързан в китка, пази моми и невести от уроки и зли очи. Вратигата е билка – разгонка, тя пъди юди, самодиви и змейове. С гръмотрънът може да се раздели мома от залюбил я змей.
Изтравничето се използва при баене срещу болести и безсъница. Комунигата също е билка-разгонка, употребявана често от врачките. Много важно е любичето (трицветна или миризлива теменуга) – мома, която го носи зашито в дрехата си, ще бъде обичана от всички. Ако даде настойка от него на някой момък, ще се радва на неговата любов.
Полудяват по момите и онези, които са пили отвара от омайниче. Венец от перуника, носен от някоя девойка, също помага тя да бъде харесвана. Росенът е една от най-силно магичните билки, тя расте там, където ходят самодивите – предпазва от злото, а също и лекува много болести.


Източник: kazanlak.bg

В народните разкази в нощта срещу Еньовден много често магьосници правят магии за обиране на плодородието (в някои региони това се прави и в нощта срещу Гергьовден). Жените-магьосници отиват на чужда нива, голи извършват различни ритуали. Магьосницата влиза през нощта в чужда нива, заженва я на кръст и се провиква: „Свети Яно, знаеш ли защо съм дошла? Да ми дадеш берекето на таа нива!“
За предпазване от такова „открадване“ някои стопани отиват срещу празника на нивата, заженват в четирите края по няколко класа и казват на нивата: „Ако дойде магьосница да те обира, кажи й – обрана съм веке, не мога да дода, краката ми са отсечени!“


Източник: burgascity.com

В някои странджански села се прави обичаят Еньова буля – малко момиченце, изтърсак (последно на майка), облечено като невеста, е носено от по-големи девойки, които обикалят с песни селото и близките оброчни места извън него. Момиченцето символично размахва широките бели ръкави на ризата си. В други региони Еньовата буля прекрачва до три пъти набраните в този ден билки като се вярва, че така увеличава лечебната им сила.


Източник: dariknews.bg

След обикалянето на Еньовата буля в Източна България, подобно на Васильовден в Западна България, се прави гадаене за женитба – „напяване“ на пръстени или китки, а в някои случаи напяване на паламарки (паламарката е дървено приспособление за последните три пръста на ръката, с което при жънене със сърп жените захващат класовете).


Източник: unesco-bg.org
От предната вечер девойките са поставили пръстените, китките или паламарките си в мълчана вода, а котелът е пренощувал на открито под трендафил или под звездите. Със завързани очи Еньовата буля започва да вади китките, а момите напяват какъв ще е женихът на момата, чиято е китката:
На стол седи, писмо пише (учен) и др.
Пъстра птичка под търничка,
дъжд я вали, тя не бяга (овчар)
Жълта ружа през плет гледа (комшия)
Шита риза, недошита,
на вратичка отвесена (скорошна женитба)
Попарен петел из село бяга (пъдар)
Синьо небе, ясни звезди (хубавец)
Дълга трапеза, чести комати (богат)