Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Народът ни е владеел обредни практики срещу градушка и суша: Днес е Св. Герман снимка: ЕТЪР Габрово

Народът ни е владеел обредни практики срещу градушка и суша: Днес е Св. Герман

На 12 май православната църква празнува Св. Герман Цариградски, епископ и патриарх на Цариград, който бил популярен като песнописец, но в народния календар това е денят на Герман Градушкар (познат предимно в Северозападна България). 
 

Св. Герман
Този светец се почита против градушки, но обредът Герман може да се прави и при продължително засушаване с молитва „за дъжд“. В българската народна традиция се извършват ритуали против тези природни явления, тъй като от тях зависи оцеляването на реколтата и те могат да доведат до бедност и глад.
 
Обреди против градушка
 
В народните представи, за да не удря градушка на деня на Св. Герман, не трябва да се работи, особено полска работа, също така не трябва да се впрягат волове. А ако се зададе облак и започне да гърми, всички – и малки, и големи, трябва да излязат от дома и да наричат:
Германе, върли праздниче,
пренеси я градушката у пусти гори,
дето секира не сече,
дето колак се не меси,
дето петел не пее.
В Западна Българи, за да умилостивят Градушкаря, на Бъдни вечер стопаните тържествено канят Джерман на трапезата с думите: „Джермане, облаче, ела да вечеряме! Ела сега, че да не те видим през лятото по нивите и ливадите!”
Вярва се, че облакът с градушката е предвождан от орел и който види такъв облак, трябва да гръмне с пушка, за да сплаши орела и той да отведе облака на друго място. А когато започне да вали град, се вземат брадва, секира или нож и се поставя на земята с острието нагоре, за да пресече градушката и тя да премине в дъжд.
Друга практика за спиране на градушката е момче и момиче, които са първаци или изтърсаци от две нероднински семейства, да глътнат едновременно по едно ледено зърно, паднало от небето. След това те стават побратим и посестрима.
Най-популярното действие срещу градушка е поставянето на първото боядисано червено яйце от Великден на двора или на нивата – вярва се, че то има голяма сила и градушката ще спре.
Обреди против суша – Герман „за дъжд“
 
Обредът Герман „за дъжд“ може да се направи и около деня на Св. Герман (в дните след Гергьовден, на летен Никулден – 9 май), както и на летен Св. Атанас – 5 юли и др., но най-често се прави през лятото, когато има продължителна суша, а посевите се нуждаят от дъжд. Този обред е познат предимно в Северна България, а названията му са различни: Георги, Гечо (в Тетевенския Балкан), Дюрманджо, Драганчо (Разградско), Скалоян, Кабаиван (в Добруджа) и др.
Какво представлява Герман? Това е мъжка фигурка от кал или глина, на която се организира погребение, съдържащо елементи от истинската погребална обредност. Фигурката се прави от момичета под ръководството на по-възрастни жени – оформят й се очи (от зърно, боб и др.), вежди (очертани с въглен), уста и т. н., но най-важен е мъжкият полов орган, който трябва да е подчертано голям. Този атрибут на Герман има оплодителна символика.
 

Герман от с. Попина, Силистренско
 
На някои места на фигурката се слага червена шапка от черупките на първото счупено на великденската трапеза яйце. Ръцете на Герман се кръстосват на гърдите като на умрял човек.
Готовата обредна фигурка се поставя върху керемида, дървена бухалка за пране, в сандъче, сковано за случая и др. Окичват я с цветя, запалват й свещ и я оплакват като истински мъртвец, а някъде се изпълнява и оплаквателна песен:
Юмре Герман
от суша за киша,
капни, Боже, капчица
във бело котле.
Текстът винаги съдържа мотивът „Герман е умрял от суша, за да дойде киша“, т.е. да завали дъжд. Често при оплакването една от жените изпълнява обредната роля на поп, който опява Герман. В миналото свещениците не са одобрявали извършването на този ритуал, тъй като е в противоречие с християнския канон.
 

Герман,
източник: в. Десант
 
След оплакването и опяването погребалното шествие тържествено отнася фигурката до река и я хвърля. Така е в крайдунавските села и на местата, където има река, а където няма – Герман се погребва на кръстопът или в средата на нива.
 
Герман от с. Попина, Силистренско
 
На гроба на Герман се поставя малък дървен кръст и жените го посещават и правят помени до „деветини“ (до деветия ден). Вярва се, че след изпълнението на всички обредни практики ще завали дъжд. Навсякъде обредът завършва с поменална трапеза за умрелия „за дъжд“ Герман.
В Оряховско в корема на Герман слагат жива или мъртва жаба. Етнографската група „кàпанци“ в Разградско прави две или четири фигури, мислени като брачни двойки – Георги и Гергана, Иванчо и Иванка. В Тетевенско фигурката не е от кал или глина, а от парче дърво или чаталест клон, „облечен“ с парцали, а в Ямболско – от листа от лапад. В Плевенско Герман се прави от метла, която трябва да е открадната от момите, участвали в обреда „Пеперуда“, ако е възможно от къщата на бременна жена.
 

 
Обредът „Пеперуда“ за дъжд
 
Всъщност момите, които правят фигурката на Герман, преди това реализират друг обред за дъжд, който е не по-малко важен и обикновено „върви“ заедно с Герман – и това е Пеперуда. В различните региони названията са различни: „Пеперуга“, „Додола”, „Вай-дудула”, „Росоманка”, „Ой-люле“ и др. Както и Герман, така и Пеперуда може да се направи в дните между Великден и Гергьовден, на някой от седемте четвъртъци след Великден, на Св. Герман (12 май), на летен Никулден (9 май), на Спасовден (40 дни след Великден), на Св. Атанас летни (5 юли), но най-често се прави през лятото, когато има суша.
 

Обредът Пеперуда в Добружда, 1950 г.
 
За Пеперуда се избира момиче, което трябва да е първородно дете, последно родено дете в семейството или сираче. То е част от „пеперударската“ дружина, която се състои от млади момичета в предженитбена възраст. Приготвят го – облечено е в риза и е покрито със зеленина – бъз, бръшлян, букова шума, репей и др. Цялата група обикаля от къща в къща в селото и пее специална обредна песен – молба за дъжд на Пеперудата, отправена към Бога:
Пеперуда лятала
на Бога се молила:
- Дай, Боже, дъжд,
да се роди ръж!

 

Обредът Пеперуда в АЕК „Етъра“, Габрово
 
Пеперудата през цялото време играе – маха с ръце, подскача, върти се в кръг. Стопанката я полива с вода или я ръси с брашно през сито, като може да изрича: „Както се сее брашното, тъй да се изсипе дъждът!“ Дружината получава дарове: брашно, боб, мас и др., но не и яйца – забраната за тях се свързва с предпазване от градушка. Накрая стопанката търкулва празното сито и по него се гадае дали ще е сита или гладна следващата година – ако се захлупи надолу, това е на пълнота и плодородие.

Обредът Пеперуда в АЕК „Етъра“, Габрово
 
След обиколката във всички къщи се отива на реката, където момите хвърлят зеленината на Пеперудата в реката и се пръскат една друга с вода. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването храната да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.