Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
Гергьовден е! Денят на светеца, който води лятото след себе си и когато всяка капка дъжд е жълтица!

Гергьовден е! Денят на светеца, който води лятото след себе си и когато всяка капка дъжд е жълтица!

Много и различни светци са на почит в българската традиция, но Св. Георги е сред най-тачените, а Гергьовден е особено важен празник за българите, който в някои региони е по-личен и по-хубав празник дори и от Великден.
На много места в България, а и на Балканите, Св. Георги и Св. Димитър са братя, които са си раздели годината. В народните представи година се дели на две – лято от Гергьовден до Димитровден и зима от Димитровден до Гергьовден. Това обяснява защо е толкова чакан пролетният празник Гергьовден, който „води“ след себе си лятото – времето на топлината, плодородието и богатите реколти.

 
Св. Георги много често се свързва с овчарите, стадата, нивите и бъдещата реколта. В една песен от Ихтиманско се пее за неговата обиколка по нивята, за да провери „екинете“ (посевите) – дали „есенниците“ са „братили“ (това са посеви, които се сеят през есента – жито, ечемик и др., а „братене“ значи от едно зрънце да израстват повече класове) и дали „пролетниците“ (пролетните посеви – царевица, слънчоглед и др.) са никнали.
 

 
Майката на Свети Георги го учи да пусне гърмове и дъждове, защото се вярва, че ако на Гергьовден вали дъжд, това ще осигури плодородие. Според народа всяка капка на този ден е жълтица.
На Гергьовден преди изгрев слънце момите събират роса от тополи и си мият лицата и косите. По росата също се ходи или се търкалят в тревата за здраве и против болки в кръста, а бездетните жени – за зачеване.
В запис от Сливенско от 1941 г. се разказва за практика против лунички. Преди Гергьовден лещата вече е посята. Сутринта на празника, преди изгрев слънце, докато не е изчезнала росата, девойките, които имат лунички, „се мият с леща“ – допират лицата си до росната леща, за да им изчезнат луничките.
 

 
Рано сутринта на този ден децата се будят като ги удрят със зелено клонче по завивките или ги пръскат с вода. Друг вариант е най-ранобудният да набере коприва и с нея да удря всички у дома по ходилата – да не ги настига злото през годината.
Много важна на Гергьовден е зелинината. В някои региони се вярва, че рано сутринта на Гергьовден билките имат по-голяма сила. В деня срещу празника се окичват вратите на къщите и особено на оборите и кошарите със зеленина – сливова или букова шума, глог, коприва, към която слагат здравец или гергьовденче. Ергените кичат със зеленина портите на момите, които харесват, а момите вият китки и венци за главите си.
 

Гергьовденче
 
За празника се месят обредни хлябове с „цветкова“ вода – в която са киснати млечка, гергьовденче и здравец. При месенето нощвите се остъргват с бяла сребърна пара. Задължително се прави пита-кошарка или шарена погача – украсената погача се нарича „кошара“ или „овчарник“, тъй като винаги има изобразен овчар, овце, кошара, овчарска гега. Освен за хората, с обреден хляб се захранват и овцете.
 

Обредни хлябове за Гергьовден
 
До Гергьовден не се яде мляко и сирене, тъй като млякото не е благословено от Св. Георги. Затова и много важен момент на Гергьовден е обредното задояване на овцата, която първа се е обягнила през годината или която излезе първа от кошарата. Кичат я с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен (или червене и бял) конец, а я зядоява млада жена в детеродна възраст – прави го през пръстен, венец или кравай. На менчето, в което се дои млякото също се слага китка от здравец, босилек и цветя, вързани с червен конец. Тази жена и първа отпива от млякото – символиката е да се раждат женски агнета.
 

 
Някъде изсипват от това първо мляко в река, за да тече млякото като река. Вярва се, че през деня на Гергьовден не се спи, за да не се вземе сънят на агнетата и да не са мързеливи хората пред годината.
 

 
Централен момент в Гергьовденската обредност е коленето на мъжко агне за курбан. Ритуалът изисква на главата му да се сложи венец от гергьовски цветя, свещ се оплита в роговете му, прекадяват го с тамян или свещеник му чете молитва и го захранват с трева, трици и соло, а може и с хляб. Агнето е най-често първото родило се мъжко агне и се коли на оброчно място, при огнището в дома или до източната стена на къщата, като се е гледало кръвта му да опръска стената.
С тази кръв се мажат бузите на децата за здраве, а също се мазват праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд (също украсен със зеленина), който се заравя в земята на чисто място, където не стъпва човешки крак. На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и трябва кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата – пак за да „тече“ млякото като река. Костите на агнето също могат да се хвърлят в течаща вода, но по-често се заравят в нивата или в мравуняк – „да се множат овцете като мравки“.
Обикновено агнето се пече цяло, като след това се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват. След това се прави общоселска трапеза някъде извън селището, на зеленина. На тази трапеза се слагат опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и др. На празничната трапеза, както и през целия ден на празника, цари веселие и се играят хора̀“.
 

 
На Гергьовден младите правят люлки – връзват ги на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това има предбрачна символика – те се закачат, говорят си, харесват се.
 
 
В някои региони на разлистени дървета се окачват и кантари, на които хората се теглят, като вярват, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
Другаде на този ден се „напяват“ китки и пръстени с цел предженитбено гадание. Вярва се, че докъдето стига гласа на пеещите моми, до там град няма да бие.
На този ден съществува практика да се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. То може да се сложи и при оборите и кошарите със същото благопожелание.