Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
На Ирминден

На Ирминден "гоним" змиите и гущерите и берем див чесън, за да ни пази от зли магии

Всички най-често свързват 1 май с Деня на труда, но в българския православен и народен календар това е Свети Йеремия, познат още от народа и като Ирминден, Еремия, Зъмски ден, Иримъ.
Фолклорните представи и ритуалите в този ден нямат пряка връзка с християнския образ на светеца Св. Йеремия, познат в православното християнство като юдейски пророк, живял през 600г. пр. Хр., предсказал падането на Йерусалим, разпиляването на евреите по света, както и че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.
 

Свети Йеремия
 
За народа ни денят е посветен на прогонването на змиите и гущерите и предпазването от тях. Вярва се, че те излизат на пролетните празници Младенци (Св. 40 мъченици) или Благовец (Благовещение), но на Св. Йеремия се появява и техният цар. Змиите се гонят вечерта срещу празника и обредността е подобна на тази на Благовец – дрънка се с маши и ръжени, обикаля се къщата и двора и се нарича:
Бягай, бягай гъдурийо!
Ето ти я Еремия,
ке ти мотат черевата
со железно мотоило.

На някои места (Западна България) се палят огньове, прескачат се за здраве и се изричат подобни думи. На други места, за да пропъдят змиите запушват дупките в стените с парцали или тор, запалени от накладения сутринта огън.
На Св. Йеремия е забранено да се работи – жените не предат, не плетат, за да не се влачат змиите след тях (както се влачат нишките) и да не ги хапят, а мъжете не орат и не сеят, за да не „ерминяса“ (т.е. посинее) зърното.
В някои региони този ден се празнува специално от бременните и още нераждали жени – те също не трябва да работят, за да не „ерминясат“ – да се разболеят от болест, причинена от зли сили.
В Пиринския край се вярва, че „Свети Еремия носел градо в пояса си“ и ако някой не го зачитал и работел през този ден, „той пущал градо по земята". Също така жените не трябва да въртят чекръка, за да не привлекат градушката.
Друг важен обичай на този ден е „газене на подници“ или „газене на чирепни“. Какво представлява той? Още в ранни зори момите отиват да копаят глина, накичени по главите с „лепка“ – билка, която е позната и с името „еньовче“ и е свързана и с празника Еньовден. Тя има лечебни качества – суши се и запарка от нея помага за редица болести, но по-важното е, че мома, накичена с лепка, привлича ергените – те ще й се „лепят“.
 
билката лепка (еньовче)
 
На Ирминден ритуално момите копаят глина, за да правят „подници“. Подницата е дебел глинен плосък съд, подобен на тепсия, който се покрива с „връшник“ – метален похлупак, върху който се слага жар и така се пече основно хляб, но и други видове храни. В народните представи „подницата“ символизира земята, а „връшникът“ – небето.
 
Подница
 
Докато жените вадят глина за „подници“, те пеят обредни песни. В газенето с боси крака участват всички, като се сменят последователно, но без бременни жени и тези, на които не им „траят“ децата (умират), както и такива, които са приготвяли или изпратили наскоро мъртвец. При газенето пеят песни, подобни на заклинателните наричания срещу змиите. Вярва се, че който е газил подници на Св. Йеремия, няма да го хапят змии през лятото, а ако го ухапе змия, няма да е смъртоносно. Такава мома няма да бъде залюбена от змей.
 
Правене на подници
 
Правене на подници

Когато привършат с газенето на глината и направят подниците, момите отиват в полето да берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи.
По долното течение на река Тунджа на този ден сеят зелето и наричат: „Както се свиват змиите, тъй да се свиват и зелките“ – така те ще станат добре стегнати.
В някои родопски селища Св. Йеремия се почита за пазене от вълци, затова ловците в този ден хващат малки вълчета от леговищата им, развеждат ги от къща в къща, а стопаните ги даряват с вълна, брашно, стар боб и дребни пари, за да ги омилостивят.
Освен всичко казано, на Ирминден знахари и билкари правят лекове, с които лекуват болните родилки.
 
За да станат подниците много здрави „като железни“, жените играят хора и пеят специални песни за обреди.
снимка: "Пазител на традициите"