Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
18. Сватбената трапеза

Българската сватбена традиция

18. Сватбената трапеза

След като посрещнат младите в момковия дом идва ред на сватбената трапеза. В миналото тя се е слагала в двора или вътре в момковия дом и е била на земята.
 
Начело на трапезата се слага кумовото дръвце, а кумът и старойкята с жените си сядат на почетно място. Отношението към тях е много уважително, стараят се да им угодят, изпълняват желанията им и пр. Това се отнася най-вече за кума – той шеговито поставя исканията си под формата на гатанки, което предизвиква смях и забавление. Иска да му дадат например „една бъчва – виното и ракията на едно място“ – носят му яйце, иска „петдесет кадъни с черни забрадки завити, у една каручка се возят“ – донасят му кибрит и пр.
 
След като всички седнат, деверът извежда младоженците и ги води на трапезата. Те се покланят на кумовете, целуват им ръка, в миналото дълго са оставали да стоят прави и са мълчали като израз на почит към тях и въобще към всички гости. Особено важно е било поведението на невестата, която е трябвало да стои с наведена глава и да се „срамува“. То е станало пословично, затова и народът употребява изрази като „какво си се умислил като млада невеста“ и др. Всъщност младоженците не са се хранели заедно с гостите, за тях се е слагало в отделна стая.
 
Първата наздравица на трапезата се вдига от кума, той благославя младите и им пожелава „да остареят“ и „да побелеят“ заедно. Сватовете и гостите ядат и пият, пеят се песни и музиката свири мелодии, които са специално „за трапеза“, наричани още „за муабет“, „за собат“.
 
Важен момент от трапезата е даряването на сватовете – невестата или майка й дарява с невестините „тънки“ дарове (сложени в сито), като се започва с кума и момковите родители и роднини. На дара се отговаря с дар – невестата получава подаръци или пари.
 
Още по-важен момент е развалянето на кумовото дръвце – изваждат клона с ябълките от хляба, което в Пиринския край се нарича „къртене дървото от колаците“. Разрязват ябълките и дават първо на младоженците, след това и на гостите. Погачата се разчупва и се „пуска“ по трапезата заедно с ракията и виното, които кумът е донесъл.
 
След като гостите се нахранят дълго се играят хорà и сватбарите се веселят. След полунощ или дори призори музикантите изпращат тържествено кума и старойкята до домовете им, по пътя отново изпълняват заповеди и прищевки на кума. В Пиринския край по пътя за кумовия дом за смях и забавление един мъж се маскира с възглавница като „трудна“ (бременна) жена и с „нея“ си правят майтапи, „тя“ имитира раждане, при което изваждат възглавницата, накрая „й“ слагат цедилка на гърба и я пълнят с камъни.
 
По-голямата част от сватбарите обаче остават в момковия дом и веселието продължава по време на първата брачна нощ. Резултатът от нея е бил очакван и следван от множество ритуали. Тази част от традиционната обредност е останала в миналото, но това момата да е „добра“, „честна“, „хубава“ и пр. (девствена) е било особено важно за бъдещето на младото семейство.