Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
14. Чеизът на невестата

Българската сватбена традиция

14. Чеизът на невестата

Обикновено когато момата вече е „прибулена“ вътре вкъщи и чака да я изведат, на двора „кумовото дръвце“ и петелът вече са „продадени“ на кума и „заложника“ – тогава пред всички сватбари се изнася „чеизът“ на момата. Приготвените от момата тъкани, дрехи, покривки, постелки и пр. се наричат още „руба“, спас“, „товар“, „прикя“, „придан“ и др.
 
В различните региони на България изнасянето на „чеиза“ се прави по различно време, но е важно всички сватбари да го видят – така се разбира колко работна и усърдна е момата. В Добруджа „чеизът“ се изнася и нарежда след „засевките“ – правенето на обредните хлябове. В Самоковско също след „кваса“ „дрехите“ на момата се простират на въже, за да ги видят всички. При българите мюсюлмани в Тетевенско преди извеждането на невестата се прави ритуално „изхвърляне на дома“ – една по една всяка от тъканите, покривките и пр., които момата е приготвила, се показва, за да я видят сватбарите, и се „изхвърля“ от висок прозорец. Реди се в каруца, а в по-ново време в камион, като това може да продължи с часове, ако чеизът е по-богат.
 
Обикновено момковият род идва с волска кола и празни сандъци, в които се подреждат всички тъкани и дрехи за бъдещия семеен живот на младите. „Чеизът“ обаче не се дава „доброволно“, той трябва да се „откупи“ от младоженеца или негови роднински момчета. Най-често върху натрупаната „руба“ сядат деца от моминия род или майката на невестата и не дават да се вземе нищо, дори се пазарят и искат да им се „плати“.
 
Когато откарат „чеиза“ в дома на младоженеца, там зълвите имат определени искания към момините роднини. Те са предадени във форма на загадки – например някой иска „окаляни биволи“ – носят му орехови ядки с мед, друг иска „една кола пръти“ – носят му кутия цигари и пр.