Меню
Контакти

Контакти:

​vrichane@abv.bg
vrichane@gmail.com

  • facebook-icon
  • instagram-icon
  • twitter-icon
  • youtube-icon
7. Момкова и момина вечер

Българската сватбена традиция

7. Момкова и момина вечер

„Вечерници“ или прощални вечери се наричат събиранията в домовете на момата и момъка с техни близки и приятели вечерта преди сватбения ден. Днес младите хора си организират ергенско и моминско парти, но в миналото тези вечери са имали колкото забавен, толкова и обреден характер, особено за момичето, за което това е последната вечер в бащиния дом.
 
У момата се прави „прощална“ трапеза, наричана „момино хоро“, „млада трапеза“, „гощаване на момата“, за която се е погрижил младоженецът. Той изпраща девера и свои приятели, заедно с музикантите, да занесат хляб, гозба, вино и ракия у момата. Именно с тези „подаръци“ тя посреща гостите и близките си. Момчето изпраща също венеца и още подаръци, най-често накити, с които невестата ще се нагласи преди да напусне бащиния си дом. В Родопите пратениците водят дори накитен с цветя и чанове овен, наречен „годеш“. След трапезата се играе „момино“ хоро – вярва се, че която мома се хване и играе, скоро й предстои венчило.
 
Атмосферата на момината вечер е тъжна – пеят се жални песни, които описват раздялата на момата със семейството и дружките й. В Македония момината вечер не е само една, а няколко вечери преди сватбения ден у годеницата се събират млади моми и невести. При тези гостувания винаги се разглежда чеизът на бъдещата невеста – дрехите и даровете, които е приготвила, за да отнесе в новия си дом. Обсъждат и хвалят момата за нейните умения и усърдие.
 
У момчето настроението е доста по-различно. И тук се приготвя трапеза, която народът нарича „гощаване“, „хляб“, „стара трапеза“. Обичаят е всички гости да носят нещо за софрата – хляб, рибник, боб, ракия, вино. Поведението на младите мъже е приповдигнато и освободено – в някои региони (Западна България) те се маскират, задават си гатанки, разказват си приказки, с шеги и смях изпълняват различни предизвикателства като клякане с чаша вино на глава, скачане на един крак, прескачане на тояжка и др. Тази весела атмосфера се подсилва и от музиката, която звучи – най-често гайда.
 
Понякога на момковата вечеря присъства и кумът, и тогава тя се нарича „кумова вечеря“ или „кумова трапеза“, „кумова софра“, „кръстникова вечер“, „гощаване кума“ и др. Кумът се довежда от дома му тържествено, а в някои региони той води у момчето и свои роднини и приятели. Този момент е особено важен, тъй като това е първият път, в който кумът влиза в своята обредна и почетна роля в сватбата. В знак на почит младоженецът трябва да му се кланя десетки, дори стотици пъти. В Еленско женихът е длъжен да „говее“ на кума – т.е. да пази обредно мълчание пред него.